Времето лекува всички рани, нали така ;) Преди малко гледах в “The L Word” единият каза: „- Бях изпълнен с празнота, с нищо”
Та и аз така май. Нямам сили да обичам, нямам сили и да мразя, нямам нищо. Сякаш и не ме интересува. Ужасно ми е болно, ужасно ми е мъчно и тъжно и всяко обаждане, всеки смс и всеки жест го прави още по-объркващо и трудно. Но пък от друга страна прекарвам всяка секунда в очакване на телефона да звънне или пък да ми се изпише „1 непрочетено съобщение”. Как мога да съм толкова жалка, а бях решила да не задълбавам. По дяволите, колко слаб може да бъде човек понякога. Не беше това целта, не исках това да са резултатите, чувствам се толкова гадно, толкова безполезна. Чувствам че не съм нужна на никой, а по-лошото е, че и нямам нужда от никой. Сякаш мога да остана тук с векове, както вече съм казвала. Толкова ми е безразлично всичко. Просто чакам времето да си преминава. Не искам да говоря с никой сериозно, освен ако не е той, нямам желание, няма и смисъл. Утре пак ще отида в хотела, пак ще са там двамата, пак ще се забия на бара или пък някъде из хотела, или пък ще чета нещо. Само и само да избягам от гледката. Просто ме убива, разкъсва ме отвътре и сякаш не оставя нищо повече, сякаш ме прави безчувствена. И аз вече не знам. Звучи много драматачино, но просто се опитвам да съм експресивна. Просто когато ги видя двамата сякаш всичко хубаво, което съм видяла от него и всичко което сме си казали малко по малко изчезва и накрая сякаш няма да остане нищо или просто аз няма да издържа до края и ше изхвърля всичко хубаво, за да не ме наранява повече и повече постепенното му отнемане от мен. При мен разочарованието граничи с безразличие. Но какво по дяволите съм седнала да се психоанализирам. Каквото е такова е, просто като седна сама у нас и винаги се разнежвами и почвам да сантименталнича, не това е начинът. Май трябва да карам напред и това е. Все пак няма да е нито първият, нито последният, който ме е разочаровал и ще ме разочарова. Нито пък аз ще съм първата и последната разочарована на земята. Things happen – that’s life. Така че без много замисъл май май. Времето лекува всичко наистина, просто се радвам че срещнха такъв невероятен (не преувеличавам) и завладяващ човек и можах поне малко да го опозная и да прекарам известно приятно време с него. Беше едно абсолютно чакано и супер лято, въпреки че накрая малко се окофти, но какво да прайш :D Просто искам да е шастлив, защото както съм казвала много пъти го заслужава и бих се радвала за него, без значение в какво положение съм аз. Просто когато един човек си струва, разбираш, без значение колко те е разочаровал. Той си струва, той е прекрасен, просто не лично и само за теб, просто вече не го възприемаш като такъв. Просто си остава страхотния човек, когото срещнах в Слънчев Бряг и когото никога няма да забравя.
P.S. Мислите ми са супер хаотични, но просто не мога да ги намеря. Това честно казано го пиша с усмивка. Стига толкова драма. Очаква ме една интересна учебна година може би. Би трябвало да е такава – след едно такова интересно лято :)
