Мравуняк

Случвало ли ти се е понякога да искаш да видиш толкова много? Да се чудиш какво още има пред теб за гледане и дали ще е по-интересно и по-вълнуващо от това което си видял? Просто в момента имам някакво такова желание да видя нещо ново, нечувано, непознато, различно - нещо, което да ми разтресе света из основи, което да ми даде сили да живея още, още повече, с повече смисъл и по-живо. Искам да има смисъл. Искам всичко, което правя да има смисъл. А все още има неща, в които не намирам такъв. Може би има време да го намеря. Може би всяко следващо събитие ще допринесе за този смисъл. Но разбира се нещата, които най-много очакваш да се случат, се случват в най-неочаквания момент, което пък от друга страна ги прави още по-очаквани. Не знам, определям сегашното си положение като едно място. Място, което е високо – от него се виждат много неща, много хора, много случки, много проблеми. Място, където усещаш нещата по по-различен начин, място където има супер малко хора, дори може би се броят на пръстите на едната ръка, но дори и тези хора те правят щастлив, щастлив си на това място. Всеки го допълва по някакъв начин и това място се превръща автоматично в твой свят, заедно с другите хора. Има обаче и друго място, друго такова което е над твоето, може би друг свят. Има още неща които не знаеш и които искаш и трябва да научиш. Може би този свят с тези неща, които остават скрити за теб винаги го има. Може би това е светът, към който всеки се стреми. Всеки се стреми към горният свят. Някои се стремят към нашия, ние се стремим към другия. Въпросът е в стремежа. Има и такива, които не се стремят – там им е грешката. Нито има смисъл в живота им, нито се опитват да го намерят – незнание, заблуда, живуркане. Мравуняк. Колко мравуняци има само по земята. Никой не би трябвало да иска да е мравка. Ние не сме мравки, ние сме хора. Хората трябва да се стремят към нещо по-добро, към нещо по-истинско. Именно за това е еволюцията. На едно ниво ли са мравката и човека. Къде отива тогава целият смисъл? Целият замисъл на еволюцията отива по дяволите. Раждане – Растеж – Работа (в колония) – Стареене – Смърт. Това ли е вечният кръговрат на всички живи твари. Всички ли са подчинени на тази една едничка верига. Може би не, може би има хора, които са успели да постигнат нещо НАД, нещо над себе си, над заложения модел. Дали всички си мислят това и когато дойде време да пуснат думите си в действия просто не се получава или пък просто никой не иска да се откъсне от редицата и да направи нещо, което другите не правят. Как може един човек да направи така, че да се получи. Късмет. Смисъл. Желание. Какво се изисква? Достижима ли е целта ни на този етап? Би трябвало хората да са способни на нещо, на което мравките не са. Трябва да е така, иначе всичко отива на вятъра. Това значи ли, че човекът не е нищо по-различно от всяко едно друго същество, че всичко е една илюзия. Трябва да има хора, които да опровергаят това. И то не говоря в мащаб световни открития или нещо подобно. Целият начин на живот, цялата тази масовка и цялото това опитване човекът да се присъедини към множеството, да стане трохата в хляба, да стане буквата в този пост..всичко това трябва да е съвсем различно. Всичко е объркано. Целта на това съществуване е напълно объркана и никой не знае какво всъщност прави и защо го прави, и какво ще му донесе. Ти знаеш ли защо си тук и каква е целта ти? Не би ли трябвало целта на всеки да е да открие именно своята цел и своето предназначение. Просто понякога трябва да спреш и да се замислиш за това, което правиш, да погледнеш напред във времето отгоре, от онова място и да си представиш какъв би бил. Да видиш смисъла и просто да ти стане ясно. Всеки има свой смисъл, лошо е единствено ако не го намери. Не се обричай на вечността.

Смешен

Какво точно харесваш в един човек от срещуположния пол и можеш ли при въпрос "Какво харесваш в мен?" да отговориш напълно точно с изяснени представи? Когато ми зададоха този въпрос бях дооста изумена от самото питане, а още по изумена от това че не можех да отговоря, нямаше нещо специално, което наи-много да харесвам в този човек и то да ме дърпа към него. Просто беше един комплексен образ, които по някакъв начин ми допадаше. След малко мисъл обаче, след 1,2,3 седмици започнах да осъзнавам какво всъщност харесвам в този човек - винаги беше нов за мен. Мислех че не показва това което наистина е пред останалите, че пази истинското си аз за хората, които имат значение, поне и той така беше казвал. Мислех че не е важно какво другите мислят за него и за това което прави. Той сам ми беше казвал, че никога не е знаел какво точно да прави с мен и как да подходи. Но въпреки това пак ми беше интересно да съм с него, да ми се разкрива по съвсем различен начин. По едно време обаче ми омръзна тази постоянна смяна на ролите от едната крайност в другата и двамата приехме един среден вариант - "friends with benefits" - т.е. приятели с привилегии. Виждахме се от дъжд на вятър и прекарвахме време заедно като след това пак си бяхме нормални приятели за "здрасти", "ко става". И аз бях доволна с това, омръзна ми от връзки, т.е. от връзката с него, направо ме изтощи. Затова бях доволна, 2 месеца бях доволна по този начин докато в този последния weekend научих разни неща за него, които напълно обърнаха представите ми. Няма особено голямо значение какви са тези неща, пък и аз не исках да знам но общо взето се е раздувала "връзката" . Вече съм сигурна, че това което показва пред другите всъщност е той, но ме е супер яд понеже може да бъде по-добър, може да бъде мил и да се държи нормално. Явно това е ролята, но то не може да е само роля, защото той наистина може да бъде този човек, но избира другия, избира да е "супер як" . Интересното е, че освен да се прави на този супер як , то той се превръща автоматично и в глупав. Явно е твърде сложно за него да прецени че някои от приятелите му са по-добри мои приятели и не всичко което казва може да остане в тайна. Хората говорят, малко или много всички хора говорят и е много важно в какви отношения си с тях. Той не е в отношение, той е в отношение може би с 2ма човека и това са те, дори и те може би не биха се застъпили за него, защото той не е добър, не е добър в другата си светлина. Естествено че е направил добре да им каже, защото инаше щях да си ходя слепешката, но пък се учудвам на липсата му на акъл. Явно още не е осъзнал, че някои неща трябва да останат скрити пред някои хора и човек много внимателно трябва да подбира хората на които казва подобни неща, защото всичко рано или късно, по един повод или друг излиза навън и в случая той изглежда толкова смешен, толкова лицемерен и толкова ниско. Ще пита "какво става" придружено с усмивка. Какво друго да направиш освен да се изсмееш, как по друг начин да му покажеш, че е смешен. Какво да му кажеш, за да разбере, че греши? Снощи мислех как да му поднеса новината, че знам за "тайните" му обсъжданки и така и не измислих вариант. Може би просто трябва да му кажа "Човек, погледни се, смешен си, не знаеш нито кога, нито пред кого да мълчиш. Просто имай едно на ум, че някои твои приятели са по-добри мои приятели и не всичко което им кажеш ще остане между вас ;) " Днес си мислех, че момента в който спираш да очакваш нещо е доста близо до края. След това идва просто разочарование, наистина разочарование, един период на нищо, на празнота, на безмислие и на мълчание. Нямаш какво да кажеш, нито на кой, нито пък искаш да казваш нещо, просто ти стига да мълчиш и да мислиш...или просто да мълчиш. След разочарованието естествено идва нещо ново, което да те оттърве от това състояние, което просто идва като дар от бога и наистина се чувстваш добре. Просто един кръговрат. Смешното наистина е, че всъщност той бива нареждан от всички, защото се показва като пълен глупак ;)
"And it's been awhile since I've gone and fucked things up just like I always do
And it's been awhile but all that shit seems to disappear when I'm with you"
Вече разбирам какво е да се чувстваш прецакан, глупав и наивен. Всичко в един момент изчезва и представите ти за нещо хубаво рухват, превръщат се в отвращение, присмех, ненавист. Дори и ненавист няма - просто няма нищо, което е още по-лошо. Имал си надежда, пазил си я до последен момент, искал си да стане нещо, нещо което да ти донесе щастие и да осмисли донякъде дните ти, нещо което да те зарадва. В крайна сметка нищо не е такова каквото изглежда и винаги има нещо, което не знаеш за дргуия и което е предназначено да остане скрито. Когато обаче излезе наяве оставаш много разочарован. Разбираш всичко, очите ти стават отворени не само за хубавото, но и за това което не искаш да виждаш. Веднъж видял това, ти почваш да прозираш винаги, не можеш да продължиш така, трябва да спреш. Не искаш, но се налага - за твое добро. Иска ти се всичко това да е само лош сън, от който всеки момент ще се отърсиш и ще се върнеш към истината, която е 100 пъти по-добра - ИЛЮЗИЯ. Кошмарите понякога са по-добри от истината. Почти година, почти година пропилях за какво.. не съжалявям, не съжалявам за нищо, което съм направила. Но съжалявам за това което той е направил. Аз бях искрена, това ми стигаше. Жалко че той не е бил и всичко е било роля и номер, но по никакъв начин не можеш да промениш човек - той е такъв какъвто иска да бъде - добър или лош, не подлежи на преговори. Именно в това е и трудното. Да намериш човек, когото ще познаваш напълно и въпреки това няма да искаш да го промениш, за да си с него. В крайна сметка каквото и да говоря - аз исках да го променя, исках да е различен. От началото ми беше ясно, че няма да стане, но пък си и мислех, че той ще се опита да го направи заради мен. Всички така си мислят в началото, докато не отворят очи и не видят, че никой не би се променил заради теб и ти не би се променил заради никой. Мислиш, че си единствения , на който това се е случило - не си, това е ежедневие - действията и думите на хората са ежедневие. Някой действия обаче са по-долни от други, по-болезнени. Отвори си очите и продължи.