Смешен

Какво точно харесваш в един човек от срещуположния пол и можеш ли при въпрос "Какво харесваш в мен?" да отговориш напълно точно с изяснени представи? Когато ми зададоха този въпрос бях дооста изумена от самото питане, а още по изумена от това че не можех да отговоря, нямаше нещо специално, което наи-много да харесвам в този човек и то да ме дърпа към него. Просто беше един комплексен образ, които по някакъв начин ми допадаше. След малко мисъл обаче, след 1,2,3 седмици започнах да осъзнавам какво всъщност харесвам в този човек - винаги беше нов за мен. Мислех че не показва това което наистина е пред останалите, че пази истинското си аз за хората, които имат значение, поне и той така беше казвал. Мислех че не е важно какво другите мислят за него и за това което прави. Той сам ми беше казвал, че никога не е знаел какво точно да прави с мен и как да подходи. Но въпреки това пак ми беше интересно да съм с него, да ми се разкрива по съвсем различен начин. По едно време обаче ми омръзна тази постоянна смяна на ролите от едната крайност в другата и двамата приехме един среден вариант - "friends with benefits" - т.е. приятели с привилегии. Виждахме се от дъжд на вятър и прекарвахме време заедно като след това пак си бяхме нормални приятели за "здрасти", "ко става". И аз бях доволна с това, омръзна ми от връзки, т.е. от връзката с него, направо ме изтощи. Затова бях доволна, 2 месеца бях доволна по този начин докато в този последния weekend научих разни неща за него, които напълно обърнаха представите ми. Няма особено голямо значение какви са тези неща, пък и аз не исках да знам но общо взето се е раздувала "връзката" . Вече съм сигурна, че това което показва пред другите всъщност е той, но ме е супер яд понеже може да бъде по-добър, може да бъде мил и да се държи нормално. Явно това е ролята, но то не може да е само роля, защото той наистина може да бъде този човек, но избира другия, избира да е "супер як" . Интересното е, че освен да се прави на този супер як , то той се превръща автоматично и в глупав. Явно е твърде сложно за него да прецени че някои от приятелите му са по-добри мои приятели и не всичко което казва може да остане в тайна. Хората говорят, малко или много всички хора говорят и е много важно в какви отношения си с тях. Той не е в отношение, той е в отношение може би с 2ма човека и това са те, дори и те може би не биха се застъпили за него, защото той не е добър, не е добър в другата си светлина. Естествено че е направил добре да им каже, защото инаше щях да си ходя слепешката, но пък се учудвам на липсата му на акъл. Явно още не е осъзнал, че някои неща трябва да останат скрити пред някои хора и човек много внимателно трябва да подбира хората на които казва подобни неща, защото всичко рано или късно, по един повод или друг излиза навън и в случая той изглежда толкова смешен, толкова лицемерен и толкова ниско. Ще пита "какво става" придружено с усмивка. Какво друго да направиш освен да се изсмееш, как по друг начин да му покажеш, че е смешен. Какво да му кажеш, за да разбере, че греши? Снощи мислех как да му поднеса новината, че знам за "тайните" му обсъжданки и така и не измислих вариант. Може би просто трябва да му кажа "Човек, погледни се, смешен си, не знаеш нито кога, нито пред кого да мълчиш. Просто имай едно на ум, че някои твои приятели са по-добри мои приятели и не всичко което им кажеш ще остане между вас ;) " Днес си мислех, че момента в който спираш да очакваш нещо е доста близо до края. След това идва просто разочарование, наистина разочарование, един период на нищо, на празнота, на безмислие и на мълчание. Нямаш какво да кажеш, нито на кой, нито пък искаш да казваш нещо, просто ти стига да мълчиш и да мислиш...или просто да мълчиш. След разочарованието естествено идва нещо ново, което да те оттърве от това състояние, което просто идва като дар от бога и наистина се чувстваш добре. Просто един кръговрат. Смешното наистина е, че всъщност той бива нареждан от всички, защото се показва като пълен глупак ;)
"And it's been awhile since I've gone and fucked things up just like I always do
And it's been awhile but all that shit seems to disappear when I'm with you"
Вече разбирам какво е да се чувстваш прецакан, глупав и наивен. Всичко в един момент изчезва и представите ти за нещо хубаво рухват, превръщат се в отвращение, присмех, ненавист. Дори и ненавист няма - просто няма нищо, което е още по-лошо. Имал си надежда, пазил си я до последен момент, искал си да стане нещо, нещо което да ти донесе щастие и да осмисли донякъде дните ти, нещо което да те зарадва. В крайна сметка нищо не е такова каквото изглежда и винаги има нещо, което не знаеш за дргуия и което е предназначено да остане скрито. Когато обаче излезе наяве оставаш много разочарован. Разбираш всичко, очите ти стават отворени не само за хубавото, но и за това което не искаш да виждаш. Веднъж видял това, ти почваш да прозираш винаги, не можеш да продължиш така, трябва да спреш. Не искаш, но се налага - за твое добро. Иска ти се всичко това да е само лош сън, от който всеки момент ще се отърсиш и ще се върнеш към истината, която е 100 пъти по-добра - ИЛЮЗИЯ. Кошмарите понякога са по-добри от истината. Почти година, почти година пропилях за какво.. не съжалявям, не съжалявам за нищо, което съм направила. Но съжалявам за това което той е направил. Аз бях искрена, това ми стигаше. Жалко че той не е бил и всичко е било роля и номер, но по никакъв начин не можеш да промениш човек - той е такъв какъвто иска да бъде - добър или лош, не подлежи на преговори. Именно в това е и трудното. Да намериш човек, когото ще познаваш напълно и въпреки това няма да искаш да го промениш, за да си с него. В крайна сметка каквото и да говоря - аз исках да го променя, исках да е различен. От началото ми беше ясно, че няма да стане, но пък си и мислех, че той ще се опита да го направи заради мен. Всички така си мислят в началото, докато не отворят очи и не видят, че никой не би се променил заради теб и ти не би се променил заради никой. Мислиш, че си единствения , на който това се е случило - не си, това е ежедневие - действията и думите на хората са ежедневие. Някой действия обаче са по-долни от други, по-болезнени. Отвори си очите и продължи.