Твой и само твой

Твой ден, твоя секунда, твоя вещ, твоят живот. Той - животът - не самo е твой, той не е на никой друг. Ти го притежаваш, ти решаваш какво ще се случи в него, по какъв начин и с кой. Никой не може да ти каже какво да правиш и защо да го направиш. Решенията са твои и ако не вредят на другите около теб и мислиш, че ще можеш да се справиш с тях така че да не вредят - то изборът си е напълно твой. Майка ми снощи ми каза : "Просто кажи "Виновна съм да, такава съм, приемете ме." - Преди когато ми казваха, че съм луда - аз им отговорих - "Да, така е, следователно мога да правя каквото реша." ". Работата е там, че в целите си да живея добре и да не се занимавам с проблеми, пропускайки ги да минават покрай мен като луд байкър - те се качиха върху мен със същата тежест, с която нахъсан скейтър си стъпва кик-флипа. (може би точно тези сравнения не бяха подходящи, но така ми дойде). Таа просто направих генерален извод: всеки живее като отделна личност и има право да прави каквото си иска,да бъде приятел с когото си иска и това право не подлежи на отнемане. Ти си над всичко, човекът е сам за себе си над другите и за да живее добре неговите желания трябва да са напред. Просто оставям нещата да се случат, правя това което мисля за правилно и прескачам тъпите малки драми, които така усилено се опитват да занимават съзнанието ми - но неуспешно. Просто това е доста добро решение. Аз решавам, ти решаваш, всичко е отделно и няма място за намеса. Всички сме прави, всички сме виновни, зависи от гледната точка и от това дали ще обърнеш внимание или ще го пропуснеш. Дали не трябва да спреш замалко, да забравиш за драмата и да помислиш дали и ти не грешиш - дали всички хора около теб които ти казват, че грешиш не са прави и ти си този който трябва да помисли. Аз помислих за себе си, а ти помисли ли? Е имаш точно 10 секунди да помислиш. 10..9..8..7..6..5..4..3..2..1..0... помисли ли? И какво пак си на старата песен, нали? Никога няма да се научим да приемаме другото мнение, като коне с капаци ше си мрънкаме нашето и край. Именно това правя в последно време - опитвам се да се поставям на мястото на другия, защото това е едно от нещата които сам си сложила кат цел за усвояване. Изпълнението обаче не ми влияе особено добре, защото никой друг не се опитва да се постави на моето място. Не става така. Е щом не става и аз ще си знам моето и ще се правя на "чук". Помислете, решете, бъдете инати, бъдете егоисти, бъдете такива каквито искате. Всичко е добре за вас, зависи от гледната ви точка. Най-лесно е да бъдете себе си и да се забавлявате по начин, който ви доставя удоволствие. Е, ако не можете - на тогава го яжте г*****я.

Момиче = мрънкало

Ама значи опасен народ сме ние - момичетата. Не стига, че не знаем какво искаме, че и хем не знаем, хем се правим на дълбоки и сериозни. Тооолкова много претенции просто не е истина. Ама то първо, че приятеля на едната бил чук, приятеля на другата бил много досаден, на третата приятеля пък уж не е чук, ама играе няква игра, на четвъртата - много момичета го харесвали... Днеска се отдадох на подобни наблюдения - направо научни си бяха тези наблюдения. И стигнах до крайния извод, че момичетата не са доволни от нищо (момиче съм, не се бъркайте) , а и в редките случаи, в които по случайност и за щастие са доволни - то е много краткотрайно и веднага се измисля косур и нещо за мрънкане :D . Просто основна цел и тема на момичетата е оплюването на срещуположния пол и обвиняването му в каквото им дойде на акъла - само да е за оплакване. Е, естествено има и такива субекти от силния пол, които наистина прекаляват в една или друга посока - тогава наистина трябва да си намерят майстора и да влязат в правия път, или пък да не го намират и да си намерят някой, който да им ходи по гайдата. Извинявам се, че пиша за подобни неща, но това наистина е доста основна тема в един разговор между "женки". Така че приятелски съвет към всички от мъжкия пол във възрастта от 15-19 ( с малки вариации) - понеже момичетата (включително особено мен) не знаят какво искат вие трябва да направите така, че хем да не и омръзвате, хем пък и да не страните от тях, трябва да сте романтични, но не особено много, щото става лигаво - стегнете се, но пък да сте "чукове" също не е решение, щото показвате, че не ви пука, обръщайте точната доза внимание, въпреки че никой не знае каква е тя и по някакъв начин угодете на прищявките на тийнейджърската ви приятелка. Супер много наредих обществото на бедните нечути момичета с потъпкани чувства, но като се замисля така е напълно вярно. Едно е да искаме да сме щастливи, друго е да мрънкаме за всичко. Щастие за повече от три дни при нас (до седмица) няма. Може да изглеждам като женомразка, но наистина е така :D . Личен опит и поглед отстрани.

Пасивен наблюдател

Случвали ли са ви се неща, които ви карат да погледнете на света отгоре? Да видите всичко което се случва уж през своите очи но все едно през погледа на някой друг. Да видите всичко което ви се случва като поредица от случки и преживявания. Да ви се струва, че всеки проблем е разрешен и всичко което погледнете е толкова просто и ясно. Случвало ли ви се е да видите себе си от друга гледна точка, която пак да сте вие? Да гледате субективно и обективно на нещата от едно място? На мен днес ми се случи. Беше невероятно, беше неописуемо, беше осъзнаващо. Осъзнах действията си – правилни и не, осъзнах че всичко е един интересен и вълнуващ филм, през който преминаваш на забавен или забързан кадър в зависимост от нещата които искаш да пропуснеш или искаш да задържиш за по-дълго. Виждаш всичко това, то е като книга, която трябва да бъде прочетена, като нещо което трябва да бъде преживяно – това е възможност да осъзнаеш себе си, да се видиш и да прецениш всичко. Да проследиш реакциите на хората отстрани, да ги опознаеш, да добиеш представа за случващото се около теб, на което по принцип не обръщаш внимание, а и не ти е нужно. Сякаш си в свят по-висш от този и в свободното си време разглеждаш някой друг, някой на който уж принадлежиш, но всъщност виждаш отвъд себе си, отвъд всички, виждаш през хората, виждаш ги като на филм. Толкова си високо, че всичко е толкова малко и незначително. Далеч си от трудното, виждаш решенията на проблемите, виждаш глупавите грешки които си направил, виждаш недостатъците си, виждаш доброто в себе си, виждаш това което си направил и преценяш какъв си точно – сякаш друг го прави вместо теб, сякаш играеш две роли и ги сменяш, сменяш перспективата, сменяш мисленето, сменяш светове, сменяш пластове, сменяш време и пространство – просто вървиш и виждаш всичко. Всичко излиза наяве, светва ти – някак просто ти се прочиства и проглеждаш наистина. Нищо не е фалшиво – всичко което мислиш е истина, ти наистина се видаш отстрани и можеш да се прецениш обективно с цел да подобриш това, което не хареваш и да запазиш доброто в себе си. Пасивен наблюдател. Зрител на филма, сценарист и герой на този филм. Харесва ти, сякаш никога няма да свърши този момент и винаги всичко ще седи пред теб и ще можеш да го погледнеш когато искаш нещо интересно за изразходване на време. Когато всичко спре – пак си там, този път помниш ясно какво си видял, знаеш точно как изглеждаш отстрани и точно как да го промениш. Също си видял и че всичко е толкова дребно – всеки спор, всяка караница, всичко е толкова повече и животът не трябва да се изхабява в това, достатъчно кратък е за да преживеем нещата които са хубави и имат смисъл. Отгоре всеки сам отговаря за себе си, всеки притежава свой живот, животът на всеки е отделен филм с отделни истории и епизоди – някои са драми, други комедии, други екшъни, а следващи – ужаси. Всеки прави своя филм, най-хубавото е че понякога получаваш възможност да видиш следващата сцена, да видиш какво може да се случи, да го предвидиш, да бъдеш сценарист на ставащото, а не само герой. Това се казва да влезеш изцяло във филма, да летиш – да летиш над хората, над проблемите, над света – над всичко. Просто да наблюдаваш и да си правиш изводи, да наблюдаваш и виждаш колко просто е всичко и как всички се опитват да го направят толкова сложно когато просто могат да го оставят така и да продължат. Виждаш грешките на всеки и своите, виждаш начини, по които могат да се избегнат, запазваш тези начини за себе си – трупаш опит без да си го изживял..уникална възможност. Представете си какво би станало ако всеки човек осъзнаваше грешките си без чужда помощ и знаеше какво да прави, за да ги предодврати, ако прехвърляше преживяванията в ума си все едно са нечий друг спомен – все едно се рови мислите и чувствата на този друг, който всъщност е себе си. Момент на яснота, на пълно прозрение, на пълен баланс и спокойствие. И моментът го няма...