Пасивен наблюдател

Случвали ли са ви се неща, които ви карат да погледнете на света отгоре? Да видите всичко което се случва уж през своите очи но все едно през погледа на някой друг. Да видите всичко което ви се случва като поредица от случки и преживявания. Да ви се струва, че всеки проблем е разрешен и всичко което погледнете е толкова просто и ясно. Случвало ли ви се е да видите себе си от друга гледна точка, която пак да сте вие? Да гледате субективно и обективно на нещата от едно място? На мен днес ми се случи. Беше невероятно, беше неописуемо, беше осъзнаващо. Осъзнах действията си – правилни и не, осъзнах че всичко е един интересен и вълнуващ филм, през който преминаваш на забавен или забързан кадър в зависимост от нещата които искаш да пропуснеш или искаш да задържиш за по-дълго. Виждаш всичко това, то е като книга, която трябва да бъде прочетена, като нещо което трябва да бъде преживяно – това е възможност да осъзнаеш себе си, да се видиш и да прецениш всичко. Да проследиш реакциите на хората отстрани, да ги опознаеш, да добиеш представа за случващото се около теб, на което по принцип не обръщаш внимание, а и не ти е нужно. Сякаш си в свят по-висш от този и в свободното си време разглеждаш някой друг, някой на който уж принадлежиш, но всъщност виждаш отвъд себе си, отвъд всички, виждаш през хората, виждаш ги като на филм. Толкова си високо, че всичко е толкова малко и незначително. Далеч си от трудното, виждаш решенията на проблемите, виждаш глупавите грешки които си направил, виждаш недостатъците си, виждаш доброто в себе си, виждаш това което си направил и преценяш какъв си точно – сякаш друг го прави вместо теб, сякаш играеш две роли и ги сменяш, сменяш перспективата, сменяш мисленето, сменяш светове, сменяш пластове, сменяш време и пространство – просто вървиш и виждаш всичко. Всичко излиза наяве, светва ти – някак просто ти се прочиства и проглеждаш наистина. Нищо не е фалшиво – всичко което мислиш е истина, ти наистина се видаш отстрани и можеш да се прецениш обективно с цел да подобриш това, което не хареваш и да запазиш доброто в себе си. Пасивен наблюдател. Зрител на филма, сценарист и герой на този филм. Харесва ти, сякаш никога няма да свърши този момент и винаги всичко ще седи пред теб и ще можеш да го погледнеш когато искаш нещо интересно за изразходване на време. Когато всичко спре – пак си там, този път помниш ясно какво си видял, знаеш точно как изглеждаш отстрани и точно как да го промениш. Също си видял и че всичко е толкова дребно – всеки спор, всяка караница, всичко е толкова повече и животът не трябва да се изхабява в това, достатъчно кратък е за да преживеем нещата които са хубави и имат смисъл. Отгоре всеки сам отговаря за себе си, всеки притежава свой живот, животът на всеки е отделен филм с отделни истории и епизоди – някои са драми, други комедии, други екшъни, а следващи – ужаси. Всеки прави своя филм, най-хубавото е че понякога получаваш възможност да видиш следващата сцена, да видиш какво може да се случи, да го предвидиш, да бъдеш сценарист на ставащото, а не само герой. Това се казва да влезеш изцяло във филма, да летиш – да летиш над хората, над проблемите, над света – над всичко. Просто да наблюдаваш и да си правиш изводи, да наблюдаваш и виждаш колко просто е всичко и как всички се опитват да го направят толкова сложно когато просто могат да го оставят така и да продължат. Виждаш грешките на всеки и своите, виждаш начини, по които могат да се избегнат, запазваш тези начини за себе си – трупаш опит без да си го изживял..уникална възможност. Представете си какво би станало ако всеки човек осъзнаваше грешките си без чужда помощ и знаеше какво да прави, за да ги предодврати, ако прехвърляше преживяванията в ума си все едно са нечий друг спомен – все едно се рови мислите и чувствата на този друг, който всъщност е себе си. Момент на яснота, на пълно прозрение, на пълен баланс и спокойствие. И моментът го няма...