Твой и само твой

Твой ден, твоя секунда, твоя вещ, твоят живот. Той - животът - не самo е твой, той не е на никой друг. Ти го притежаваш, ти решаваш какво ще се случи в него, по какъв начин и с кой. Никой не може да ти каже какво да правиш и защо да го направиш. Решенията са твои и ако не вредят на другите около теб и мислиш, че ще можеш да се справиш с тях така че да не вредят - то изборът си е напълно твой. Майка ми снощи ми каза : "Просто кажи "Виновна съм да, такава съм, приемете ме." - Преди когато ми казваха, че съм луда - аз им отговорих - "Да, така е, следователно мога да правя каквото реша." ". Работата е там, че в целите си да живея добре и да не се занимавам с проблеми, пропускайки ги да минават покрай мен като луд байкър - те се качиха върху мен със същата тежест, с която нахъсан скейтър си стъпва кик-флипа. (може би точно тези сравнения не бяха подходящи, но така ми дойде). Таа просто направих генерален извод: всеки живее като отделна личност и има право да прави каквото си иска,да бъде приятел с когото си иска и това право не подлежи на отнемане. Ти си над всичко, човекът е сам за себе си над другите и за да живее добре неговите желания трябва да са напред. Просто оставям нещата да се случат, правя това което мисля за правилно и прескачам тъпите малки драми, които така усилено се опитват да занимават съзнанието ми - но неуспешно. Просто това е доста добро решение. Аз решавам, ти решаваш, всичко е отделно и няма място за намеса. Всички сме прави, всички сме виновни, зависи от гледната точка и от това дали ще обърнеш внимание или ще го пропуснеш. Дали не трябва да спреш замалко, да забравиш за драмата и да помислиш дали и ти не грешиш - дали всички хора около теб които ти казват, че грешиш не са прави и ти си този който трябва да помисли. Аз помислих за себе си, а ти помисли ли? Е имаш точно 10 секунди да помислиш. 10..9..8..7..6..5..4..3..2..1..0... помисли ли? И какво пак си на старата песен, нали? Никога няма да се научим да приемаме другото мнение, като коне с капаци ше си мрънкаме нашето и край. Именно това правя в последно време - опитвам се да се поставям на мястото на другия, защото това е едно от нещата които сам си сложила кат цел за усвояване. Изпълнението обаче не ми влияе особено добре, защото никой друг не се опитва да се постави на моето място. Не става така. Е щом не става и аз ще си знам моето и ще се правя на "чук". Помислете, решете, бъдете инати, бъдете егоисти, бъдете такива каквито искате. Всичко е добре за вас, зависи от гледната ви точка. Най-лесно е да бъдете себе си и да се забавлявате по начин, който ви доставя удоволствие. Е, ако не можете - на тогава го яжте г*****я.