Мравуняк

Случвало ли ти се е понякога да искаш да видиш толкова много? Да се чудиш какво още има пред теб за гледане и дали ще е по-интересно и по-вълнуващо от това което си видял? Просто в момента имам някакво такова желание да видя нещо ново, нечувано, непознато, различно - нещо, което да ми разтресе света из основи, което да ми даде сили да живея още, още повече, с повече смисъл и по-живо. Искам да има смисъл. Искам всичко, което правя да има смисъл. А все още има неща, в които не намирам такъв. Може би има време да го намеря. Може би всяко следващо събитие ще допринесе за този смисъл. Но разбира се нещата, които най-много очакваш да се случат, се случват в най-неочаквания момент, което пък от друга страна ги прави още по-очаквани. Не знам, определям сегашното си положение като едно място. Място, което е високо – от него се виждат много неща, много хора, много случки, много проблеми. Място, където усещаш нещата по по-различен начин, място където има супер малко хора, дори може би се броят на пръстите на едната ръка, но дори и тези хора те правят щастлив, щастлив си на това място. Всеки го допълва по някакъв начин и това място се превръща автоматично в твой свят, заедно с другите хора. Има обаче и друго място, друго такова което е над твоето, може би друг свят. Има още неща които не знаеш и които искаш и трябва да научиш. Може би този свят с тези неща, които остават скрити за теб винаги го има. Може би това е светът, към който всеки се стреми. Всеки се стреми към горният свят. Някои се стремят към нашия, ние се стремим към другия. Въпросът е в стремежа. Има и такива, които не се стремят – там им е грешката. Нито има смисъл в живота им, нито се опитват да го намерят – незнание, заблуда, живуркане. Мравуняк. Колко мравуняци има само по земята. Никой не би трябвало да иска да е мравка. Ние не сме мравки, ние сме хора. Хората трябва да се стремят към нещо по-добро, към нещо по-истинско. Именно за това е еволюцията. На едно ниво ли са мравката и човека. Къде отива тогава целият смисъл? Целият замисъл на еволюцията отива по дяволите. Раждане – Растеж – Работа (в колония) – Стареене – Смърт. Това ли е вечният кръговрат на всички живи твари. Всички ли са подчинени на тази една едничка верига. Може би не, може би има хора, които са успели да постигнат нещо НАД, нещо над себе си, над заложения модел. Дали всички си мислят това и когато дойде време да пуснат думите си в действия просто не се получава или пък просто никой не иска да се откъсне от редицата и да направи нещо, което другите не правят. Как може един човек да направи така, че да се получи. Късмет. Смисъл. Желание. Какво се изисква? Достижима ли е целта ни на този етап? Би трябвало хората да са способни на нещо, на което мравките не са. Трябва да е така, иначе всичко отива на вятъра. Това значи ли, че човекът не е нищо по-различно от всяко едно друго същество, че всичко е една илюзия. Трябва да има хора, които да опровергаят това. И то не говоря в мащаб световни открития или нещо подобно. Целият начин на живот, цялата тази масовка и цялото това опитване човекът да се присъедини към множеството, да стане трохата в хляба, да стане буквата в този пост..всичко това трябва да е съвсем различно. Всичко е объркано. Целта на това съществуване е напълно объркана и никой не знае какво всъщност прави и защо го прави, и какво ще му донесе. Ти знаеш ли защо си тук и каква е целта ти? Не би ли трябвало целта на всеки да е да открие именно своята цел и своето предназначение. Просто понякога трябва да спреш и да се замислиш за това, което правиш, да погледнеш напред във времето отгоре, от онова място и да си представиш какъв би бил. Да видиш смисъла и просто да ти стане ясно. Всеки има свой смисъл, лошо е единствено ако не го намери. Не се обричай на вечността.