Пристрастяване

Пристрастяване. Тази дума побира в себе си толкова отвращение, толкова болка и толкова смърт. Преди малко гледах един филм „Сладък живот” („Хероин”). Потресаващо. Всичко се случва толкова несъзнателно и в края не знаеш откъде си тръгнал и как си стигнал до това окаяно положение. Животът ти се основава на дрогата, на следващата доза, цялото ти съществуване копнее за това. В един момент всичко си отива, отиваш по дяволите, животът ти и той. Толкова е тъжно, толкова е трагично. Сладък живот, горчива смърт. Пристрастяване. Увлечение. Готов си на всичко, би дал дори и най-ценното, защото го искаш, не можеш без него. Не започвай. Няма край. „Когато можеш да спреш не искаш, а когато искаш да спреш – не можеш”. Превръщаш се в жалко подобие на човек, не издържало и нисшо същество. Към какво всъщност се пристрастяваш? Към една по-друга реалност? Към твой собствен свят, от който не можеш и не искаш да излезеш. Чувството е приятно и не искаш да го губиш, виждаш смисъл в това което правиш..докато не се изправиш лице в лице с истината. Няма твоя истина, няма истина на другите, истината е една за всички и трябва да си готов да живееш с нея и да я приемеш, за да не съжаляваш. Светът на твоите мечти, светът на моите мечти – измислени са, те са плод на твоето развинтено въображение и ако не правиш връзка между двата свята – ще се окажеш в задънена улица. Реален е утрешният ден, реални са проблемите, които те очакват. Не можеш да избягаш, не се опитвай или поне не по такъв начин. След подобен филм не ми се иска нищо друго освен да спя. Да спя и да сънувам нещо хубаво, нещо приятно. Сънят е едно от най-хубавите неща на този свят, или по-точно сънищата – приятните. Просто един лесен и безобиден начин да изчезнеш в друго измерение, в друг свят, да се забавляваш без опасност. Искам да сънувам. Искам да не спирам да сънувам. Понякога просто искаш да забравиш, искаш да заспиш и да спиш и да спиш и когато се събудиш – всичко да е такова каквото си си го представял в красивите сънища. Може би към това те води дрогата. За това е цялата работа – изход, бягство. Слабост в момент на отчаяние – това е то. Трябва просто да си достатъчно силен да издържиш. Не говоря за себе си, в никакъ случай, просто е тъжно как нечии животи свършват по подобен начин. Грозно е, гадно е, болезнено е. Никой не би трябвало да бъде толкова жесток, за да си причини подобна болка..