Чувствата. Какво са те? Състояние, израз на това което ти се случва, емоция или просто самовнушение. Любов, омраза, завист, радост, обърканост, гняв – всичко това обединено от думата „чувства”. По дефиниция чувството е понятие от психологията и е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда - обекти или субекти. То може да бъде положително (като обич, любов), отрицателно (като омраза, ненавист) или безразлично (безразличие). За разлика от емоциите чувствата са по-дълготрайни и по-устойчиви. Много от чувствата са обусловени генетически, но се формират и в обществото и играят огромна роля за поведението на човека. В преносен смисъл изразяват наличието на силна емоционалност. Положителни и отрицателни чувства, отношение, емоционалност – ключови думи за чувствата. Всъщност за да разбереш точно какво представляват чувствата, то трябва да ги опиташ, както опитваш примерно вино. Поглеждаш го, помирисваш го, опитваш малко, преглъщаш – има добър или лош вкус. Някои са по-сладки, други по-горчиви, но чак след като го опиташ разбираш какво е – дали е твой приятел или враг. Или просто избираш да не отпиваш – но тогава все пак не знаеш какво изпускаш.
Бихме ли поели риска да заболи с цел да усетим нещо ново, нещо красиво, нещо, което те кара да дишаш. Чувствата се редуват в живота ни – положителни, отрицателни, безразлични. Колкото повече чувства си изпитал – толкова по-добре за теб, толкова по-добре ще знаеш какво те очаква там и с какви различни чувства можеш да се срещнеш. Ако имаше възможността да избираш, то какво би избрал – да чувстваш или не? Отговорът на този въпрос зависи от много фактори – зависи от човека, от драмата на живота му, от внушенията му, от това как е настроен по принцип към света и към това което му се случва. Лично аз бих избрала да чувствам. „По-добре е да изпитваш болка, отколкото нищо.” Мисля, че подкрепям тези думи. Да чувстваш значи да дишаш, да живееш. След всяка трагедия идва щастие и след дъжда все някога изгрява слънце. Кръговратът на природата, кръговратът на човека. Ту приятели, ту врагове – ту се смееш, ту плачеш и кълнеш. Наказан си да обичаш, наказан си и да мразиш, но в същото време това са най-силните и важни неща в живота ти. Обичта е радост, обичта е болка – сякаш правиш просто една обиколка. Обиколка на себе си, обиколка на отношението ти към другите. Чувствата могат да преливат, от обич – към омраза – към безразличие. Мисля че самото чувство – омраза наистина е враг на човека – враг на целият смисъл на неговото съществуване. Хората са родени, за да обичат. Любовта е чувството, което изпитваш когато си толкова щастлив, че не искаш нищо повече от живота. Всеки ден е пълен с изненади и с розови листенца. Любовта е усещането в корема ти, когато скоростта в колата се усилва и става все по-бързо и бързо, летиш. А омразата – омразата е разочарование – просто едно толкова голямо разочарование, което може да прерастне в омраза - разочарование от човек, от постъпка. За да мразиш някого или нещо то по някакъв начин би трябвало да те е разочаровало повече от допустимото. Разочарованието е враг, омразата е враг – черната страна – локвите по асфалта, предизвикани от дъжд и лошо време. Понякога обаче омразата е всичко, с което можеш да отвърнеш, понякога наистина е заслужена. Мисля че това, което те прави щастлив е твой приятел. Но да мразиш не ти помага, не те прави по-щастлив. Както и завистта, която донякъде пак е омраза – грозно и лошо чувство, което е там, за да те прави нещастен.
Обаче все пак всичко по някакъв начин се върти около двете основи – любов и омраза, приятели и врагове, добро и зло, бяло и черно, живот и смърт. Всички вървят ръка за ръка и се проявяват в един или друг момент от живота ни. Вечно и неизменно свързани.
Някой беше казал : “Да объркаш пътя е лош късмет, но да загубиш целта на пътуването е далеч, по-опасно.” Мисля, че чувствата са нашата цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар