Промяна

По какъв начин се променят хората и как става това? Как съм се променила аз и защо? Според мен промяната идва от някакъв натиск, някакво външно влияние – тя не става нарочно или с цел. Как идва отношението към хората. Тук май действа принципа: „Каквото повикало – такова се обадило.” Човек представлява нещата, които са му се случили – даденият опит, това което е видял, палитрата от гадни и хубави работи, които е преживял. Ще се върна към част от нещо, което бях писала преди: „..започнах да осъзнавам какво всъщност харесвам в ози човек – винаги беше нов за мен. Мислех че не показва това , което наистина е пред останалите, че пази истинското си аз за хората, които имат значение, поне и той така беше казвал. Мислех че не е важно какво другите мислят за него и за това, което той прави.” Въпреки че това в крайна сметка не се оказа вярно за дадения човек то наистина ми допадна. Не винаги това което показваш пред другите всъщност си ти. Понякога избираш да се разкриеш напълно – всички карти долу, пред всички..понякога избираш да го покажеш само на някои..а понякога дори избираш да го запазиш за себе си. Преди малко мислех..всъщност човекът който аз съм е този, който се прибира вкъщи..при всяко влизане във моя вход аз съм един и същи човек и това е човекът, който винаги съм била. Точно поради тази причина мисля че човекът, който всъщност съм го знае само майка ми. Толкова много неща съм запазила за себе си. Толкова гадни неща съм спестила на останалите. В последно време е наистина гадно, чувствам се използвана, глупава, предадена, ужасна, недостатъчна, отхвърлена, без нищо. Толкова много от това което имам не съм изляла и то се събира, събира в мен и се превръща автоматично в отношение към другите. Толкова много неща не съм споделила, нямам предвид случки или действия или нещо подобно – имам предвид емоции, чувства. Толкова много не съм споделила, че в един момент не мога да повярвам, че това наистина се е случило и не искам да го повярвам. Покривам го с шеги и наредби, покривам всичко. Просто не искам да се замислям, не искам да избухвам пред другите, не искам да плача пред тях, не искам да говоря за чувства. Може би това не е добре – ето какво става. Не съм плакала от доста време насам..може би месец, два. Не искам да чувам никой, не искам да говоря с никой. Искам просто да остана сама за 2-3 дни без никакъв контакт. Писна ми от всичко, писна ми от всеки ден... не знам какво става. Не знам какво става с мен. Казват ми, че съм се променила. Нима човек е винаги това, което изглежда..не. Но хората не могат да те чакат да покажеш това, което си. Може би и не получаваш шанса, ставаш лъжливото овчарче и каквото и да направиш то никога не е правилно. Променила съм се, променила съм се от миналата година и честно казано – харесвам повече човекът, който съм сега. Чувам какво са говорели за мен миналата година, и по-миналата и в старото даскало – не ми харесва. Чувам какво са мислели хората за мен 7 години. Спомням си каква бях – извинявах се за всичко, бях мила и любезна, никому нищо не правех. Но явно това не беше начинът. Писна ми да съм мила към другите, когато не получавам нищо такова в замяна. Писна ми да се извинявам, писна ми да преглъщам, писна ми да оставям другите да бъдат, само защото искам мир. Толкова по-лесен щеше да в животът на човек ако нямаше болка. За всеки път, в който съм се извинила, в който не съм се скарала, за всеки път се добавя по малко отвътре. Но не искам да го променя. Това харесвам в себе си. Въпреки че на моменти се отвращавам. Не искам да се карам, не искам да викам, не искам да споря..няма смисъл. Не искам да търся виновници. Така като се замисля..през целият ми живот аз не съм се сърдела – на НИКОЙ, на абсолютно никой за абсолютно нищо. Ако някой оспори това..не ме познава. Това е част от това което съм. Някои може би си мислят, че си мълча за да не трупам негативи пред хората, пред които не трябва и не искам. Нима не мога просто да искам да замълча и да не изпадам в тъпи състояния. Нима не е по-добре да прескоча спора и да започна какъвто и да било тъп разговор, за да го избегна. Животът наистина е твърде кратък, за да го прекарам в караници. Но пак избягах от темата...как се променя човек. Бих казала, че човек е това, което са приятелите му. Човек се променя спрямо обстоятелствата, средата. Всеки подбира най-ценното от другите или това което му харесва и го запазва за себе си, доразвива го и го прави част от себе си. Може би именно за това бях харесала това момче. Имаше нещо в него, което исках да запазя за себе си и което харесах. (въпреки че то не беше истинско това не ми пречеше да го харесам, защото тогава не знаех, че не е истинско) . и така..запазваш това, което ти хареса, складираш, прибираш се у вас – сваляш всичко от себе си и правиш равносметка на това което си взел. Начин на говорене – това не е всичко, което си. Чувствам се ужасно, когато някой слага начинът ми на говорене като предтекст, че съм се променила. Бъзици и всичко останало. Начинът ми на говорене ми харесва, така говоря пред майка ми, така говоря пред баба ми. (не става дума за псувните). Начинът ми на говорене (като изключим грубите моменти) всъщност е просто чувство за хумор и майка ми още от доста отдавна се радва именно на това в мен и се хили по цяла вечер. Начинът ми на мислене се е променил – коренно. Той няма нищо общо с миналата година и слава богу... Какво по дяволите знаех аз миналата година, какво бях преживяла миналата година, какво бях изпитала миналата година – НИЩО, едно голямо и мазно НИЩО. Аз не мислех, бях толкова наивна. Начинът ми на мислене сега е резултат от това което съм преживяла. Ето още нещо за което беше право това момче – „Хората са гадни, трябва да си изпатиш, за да го разбереш.” Изпатих си – да, това е доста свързано с начинът ми на мислене. Всеки следващ ден и всичко ново което ми се случва всъщност е пряко свързано с начина ми на мислене. Ако трябваше да определя себе си от миналта година с една дума, то тя щеше да е – наивна. Наивна във всяко отношение, наивна спрямо хората, наивна спрямо ситуациите, наивна спрямо някои неща, които съм мислела за грешни, наивна спрямо искреността на самите хора, наивна спрямо всичко. Ако трябва да се определя сега, то би трябвало да бъде – недоизказана, но все пак осъзната. Осъзнах много неща, много неща видях, не казвам че е всичко което мога да видя, но имаше такива които наистина ми помогнаха за начинът ми на мислене. Харесвам начинът си на мислене сега. Харесва ми как съчетавам сериозното със забавното. Няма начин винаги да съм сериозна, няма и такъв винаги да е забавно. Просто се опитвам по-голямата част от времето да е такава, че като си направя равносметка за деня да си кажа „ей, днеска беше яко”. Искам целият ми живот да е така, всеки месец, всяка година да си казвам – „ей тва беше супер”. Хората се променят, това е част от целия процес. Никой не може да го спре, това е възрастта в която избираме какви искаме да сме. Въпреки че явно хората не виждат това, което съм и ме мислят за груба и т.н. аз знам, че не е така. И това ми стига. Дали искам да се върна към старото си аз – отчасти да, отчасти не. Повече клоня към не. Дали искам да върна старата връзка с хората – по-точно с един човек – със сигурност да. Но не мога да върна това, което бях. Аз дори не си спомням напълно, просто знам че в последните 3 месеца разбирам неща, които коренно ме променят. Разбирам че ти си сам за себе си и колкото и приятели да имаш, и колкото да са добри – пак накрая си сам. Разбирам че не трябва да допускаш хората много близо до себе си – ето защо е такова и поведението ми към тях – грубостта не е начина – да бе да. Баш начин си е. Мислех си преди малко, че за 1 месец отсъствие от града, 1 месец без контакт – и тва е. Наваксването е много сложно. Отдалечаванки, работи. Пропускаш неща. Наваксва се де, но пак си е гадно, пак се е получила някаква студенина, и някакво непознаване. Какво ли ще стане? Човек най-добре знае за себе си какъв е, защото никой друг не го познава толкова добре, колкото той. Негова работа е дали ще реши да разкрие целият образ пред останалите или не. Ще дойде време, в което ще го направи и ще покаже кой е бил прав и кой е грешал за това което е. Човек не може да бъде обвинен за това което е. Или го приемат – или не. Не съм се променила заради някой, променила съм се без да искам, променила съм се с времето, случките и обстоятелствата. Не мога и да се променя за някого – дори и да искам.
“I don’t really think people can change. In the end of the day you are who you are and it’s probably who you’ve always been.”
Ти не си това, което искаш или се пробваш да бъдеш. Ти си това, което ти се случва.