Някак си добре :)

Ей отдавна не съм писала, че ми е добре май. Изпаднала съм в такъв период (аз вечно съм в някакъв период), в който ми е добре и не искам нищо повече. Някак си дните ми не минават кой знае колко неочаквано и знаменито, ама са си хубави дни, прекарвам си добре, въпреки че не се случва нищо кой знае какво. Имам още някои неща за изглаждане - като успеха в даскало (казвам го от началото на годината) ама и за това стана време, щото иначе - лошо. Искам и да се видя с един човек много много, ама когато стане :) Иначе..някак си май пак съм в апатия ама е от хубавия вид този път - забавлявам се и гледам да избягвам гадните неща, май вече няма смисъл да си тормозя мозъка с мело-драматични глупости. Просто се радвам на хората около мен и искам да прекарвам повече време с тях. Досега някак си обичах и да си седя много сама. Сега също обжавам да седя сама у нас примерно, все намирам с какво да се занимавам, но и много се радвам да седя с хора някъде. Само дай да се събирам с някой и просто съм най-щастливата на света :) Таааа.. не знам като не ми е тъжно и гадно и нямам какво толкова да кажа. Нищо интересно не ми се случва, т.е. то се случва всеки ден, но е толкова много, минават ми толкова много разговори през главата, че не мога да запомня нищо (затова ще си купя диктофон, за да не изтървам нищо от случващото се). Винаги съм искала да мога да си запиша живота и след това да го слушам. Но да го запиша така, че да забравя че се записвам и въобще никой друг да не знае че записвам и някак си просто да се получат разговори както всички други. :) Толкова много искам да чуя всичко отстрани. Просто все едно да наблюдавам слухово дните. Да запаметя колкото се може повече от хубавите моменти и когато изпадна в депресия или апатия да си пусна тези записи и просто да ми стане топло на душичката. Както съм казвала - хубаво е човек да има спомени, да има нещо към което да се обърне, на което да се усмихне, дори да е на някоя незначителна случка или на някаква шега, измислена в момент на радост :) Искам да си спомням ..