Колко пъти сте се събуждали сутрин и наистина сте се радвали на деня? Днес сякаш за пръв път от доста време обърнах внимание на това, което се случва извън апартамента, компютъра и телевизора. Просто станах, излязох на терасата - някак си ми се прииска - и видях нещо, което толкова много ме зарадва. Видях слънцето, видях как огрява иначе мизерните изгревски квартални блокове и ги прави толкова по-хубави, отколкото биха били в един дъждовен ден и толкова по-пригледни, отколкото всъщност са. "Какъв прекрасен ден!" Сякаш настъпи един момент на радост. И в този момент на радост аз се усминах, усмихнах се сякаш на птичките и на дърветата, сякаш се усмихнах на слънцето и то ме видя и ми се усмихна обратно. Толкова хубаво начало на деня. Само един поглед през прозореца би направил денят ни по-слънчев и малко по-добър. Може би трябва да се радваме на слънчевите и прекрасни дни в живота, може би трябва да им се усмихнем с най-хубавата усмивка, която имаме.. защото все пак все някога идва зимата и есента. Може би спомените и усмивките от слънчевите дни биха ни стоплили в кален и мрачен ден. Затова нека се усмихваме на слънчевите дни и да ги обичаме, сякаш всеки следващ ден би могъл да бъде край на нашето малко лято и за да може в този следващ ден да се обърнем назад и да си спомним за усмивката, с която посрещахме слънчевите дни, за да имаме сили да дочакаме следващият прекрасен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар