Много често ми се случва да спирам да върша нещо, да замръзвам на едно място и просто да се замислям за секунди, че това нещо, което точно сега правя го вършат още толкова много хора по света. Примерно като пиша сега. Колко много хора пишат в този момент. Даже сигурно има и такива, които пишат за същото. Или пък да се замисля за известните личности, за тези дето ги гледаме по телевизията. Като се замисля, че сега примерно Джон Траволта отива до тоалетната. Става ми супер странно колко много хора живеят едновременно и правят едни и същи неща в един и същ момент. И в същото време толкова много от тях си мислят, че единствено те и само те преживяват точно това. Сякаш никой не е уникален. Сякаш има толкова огромно количество хора, че просто няма начин всеки да е коренно различен. Сякаш всичко, което правя аз се случва и на някого другиго по света. Ако можех да наблюдавам хората по света. Да виждам какво правят без те да знаят, че ги гледам. И то не нещо специално – рутинните дейности като: ставане, кафе, разговор по телефона, пътуване с автобуса, среща с приятели, училище, излизане, вечеря – тези нормалните неща. Сякаш по някакъв начин се чувстваш част от този свят. Като погледнеш към небето се сещащ още колко много хора го гледат в момента, как всички заедно го гледате и образувате една група от хора, които гледат небето, или които примерно гледат филм. И ти по някакъв начин си част от тази група. Като знам, че някой прави същото като мен в момента и може би преживява същоте емоции като мен в момента се чувствам не толкова сама, чувствам че това не е нещо невиждано и непознато, че имат още толкова много които го изживяват и които са го минали. Чувствам се така сякаш искам да съм част от тази група, общност – не искам да съм уникална, а и никой не би могъл да бъде, дори и да си мисли или иска – при 8 милиарда души е невъзможно един човек да е уникален. Защо просто да не се почувства част от някаква група?
Няма коментари:
Публикуване на коментар