Ваканцията и неделя вечер

Може би бях малко негативно настроена, но всъщност би могла да ми се отрази добре тази зимна ваканция. Може би е време за смяна в обстановката, за презареждане. В Пампорово се очертава супер, а в Тунис може да не е чак толкова зле, колкото си го представям, поне ще разглеждам нещо ново и няма да ходя за пореден път по до болка познати улици и да виждам до болка познати хора по тях, с които въпреки, че не се познавам, сякаш вече живеем заедно в една голяма къща и се засичаме като ходим до тоалетна.
Обичам събота и неделя вечер. Седя си до когато ми сърце иска вечер и се занимавам с какви ли не губещи времето неща, които все пак ме успокояват. Сякаш мога да остана вечно в една неделна вечер. Обичам всяка една минута от всеки един час. Обичам минутата, в която си пускам филм с ясната представа, че ще заспя максимум след първите двадесет минути, обичам минутата в която вече съм се унесла в сладка дрямка и в просъница оставям компютъра на раклата. Обичам минутата в която си намествам възглавниците и просто си лягам в хубавото ми твърдо легло, обичам и тогава, когато се събудя в точния интервал от 2-3 часа и изпратя редовния си смс и обожавам следващите 5 минути, когато чакам повикването или след които просто отново заспивам, дори обожавам сутрешната аларма на телефона (която съм навила в просъница), защото знам, че е навита за 1 час по-рано от тогава, когато би трябвало да стана и мога да се насладя на следващите 60 минути предсутрешна дрямка, въртейки се в леглото и попадайки на толкова много и удобни позиции за спане. Обичам да стана да преместя компютъра отатък и да се отдам на сутрешна идилия, пожелавайки добро утро на току що събудилите се. Само ако всички вечери бяха неделя вечер. Само ако всички други минути ме радваха толкова много, колкото тези - от неделя вечер. Колко хубаво щеше да бъде тогава.. :)